Маце, къде са ми данъците?

"Маце" е обръщение към новоизбраната кметица на София г-жа Фандъкова. Не е проява на неуважение, а обръщение към млада и хубава жена. Има и елемент на близост - гласувах днес за нея, а това е все пак някаква близост. Та да си дойдем на думата - като беше шефът ти кмет, питаше с основание къде са данъците на софиянци. Като стана министър-председател, нещо се позабрави тази тема, днес на пресконференцията те попитаха, но отговорът се поразми. Да питам отново - ние, софиянци, плащаме към държавния бюджет първо 10% от доходите си като данък доход. После си харчим спечелените в София пари пак в София и държавата прибира още 20% като ДДС. Къде са ни парите? Колко от тях се харчат за града, в който работим, в който ги печелим и в който ги харчим? Отговорът го знаем - малко, много малко. Повечето отиват някъде другаде. Ти сега какво ще направиш и колко от тези данъци ще си поискаш от шефа си? Колко? Питам за конкретни числа! Не забравяй, шефът ти спечели парламентарните избори повече заради желанието да свалим от власт крадливата тройна доминирана от камуняки коалиция. Ти спечели повече заради желаниетпо да не допуснем камуняка за кмет. Ама то не върви така вовеки веков. Действай, прибери си нашите данъци и ги похарчи разумно с полза за града и за данъкоплатците!

Хайде да строите АЕЦ "Белене"

Новото правителство нещо се опъва да участва във финансирането на АЕЦ "Белене". И май има основание. Сметките, че централата щяла да ни излезе има-няма €4 млрд май не са точни - това щяла да бъде цената само на оборудването и то без инфлационен коефициент. А самият строеж, инфраструктурата наоколо, свързването към електропреносната мрежа, консултанти, разходи по финансирането можело да добутат сметката до €10 млрд. Цената на тока уж щяла да бъде евтина, но май в калкулацията се смятат само оперативните разходи, а капиталовите се пропускат.
Един куп фенове на мирния руски атом са недоволни от отказа от участие и вият на висок глас как изпускаме златен шанс да си построим евтино АЕЦ, токът откоято хем да е евтин, хем да се продава с огромна печалба. А всъщност, ако си вярват, те изпускат своя златен шанс. Сега е моментът да се съберат 1 милион фенове, да внесат по €2000, ще съберат 2 млрд, ккоито по техните сметки са точно половината от цялата стойност и да участват те в строителството с 50% вместо държавата. Хем централа ще има, хем те след това ще печелят много от дивидентите. Ако наистина си вярват, да се събират и да внасят парите - правителството намеква, че с готовност ще отстъпи участието си на частни инвеститори. Ако не си вярват пък, да млъкнат!

Партиите като фирми

Пак чета по нет-а призиви и идеи да си намерим за управници хора честни и добрички, та да се оправи страната. И да загърбим партиите, да си организираме разни граждански движения, които да ги посочат тези добри хора. Има такива прецеденти, наистина - решили хората кой е добрият, намерили го както си оре нивата, той си облякъл тогата, оправил държавата и пак се върнал да си оре нивата. Хубава идея - но за кино. Не знам дали е правен филм за Цинцинат, не е лошо да се сети някой да направи. Като идея за управление обаче е наивна. В наше време управлението е сложно нещо, не е за всеки орач, още по-малко пък за всяка готвачка, трябват професионалисти за тази работа. И понеже само един човек не може да се справи, трябват организации от хора, които в политиката се наричат партии.
Как се избират хора за работа, може да се поучим от фирменото управление. Като назначаваш човек, първо му гледаш CV-то, интервюираш го, преценяваш дали има качества да свърши работата и дали може да се разчита на него. За по-голяма задача се наемат фирми - пак се гледа каква е историята на фирмата, как си е вършила работата досега, а не колко са и шарени рекламните материали, колко хубаво говорят представителите и и какви чудеса обещават. Ако е нова фирма, гледаш какви са хората, които са я създали и работят в нея. Ако пък вече си наемал някой човек или някоя фирма и са се издънили лошо, повече не ги наемаш.
Та така, изпитани методи са това, чудя се кога на народа ще му дойде акълът да ги приложи. Ако не на целия, поне на мнозинството.

Как да гласуваме - простичък алгоритъм

Крайно време е да напиша нещо тук - блог е това, все пак, не трябва да го зарязвам съвсем. Сезонът е изборен, политически - значи за политика се пише. Те нещата в нашата политика са горе-долу ясни и каквото си заслужава да се каже, вече е казано. Но все пак хората се чудят - за кого да гласуват, ако гласуват изобщо. За необходимостта от гласуване каквото и да кажа, ще повторя нечии мисли, та ще се въздържа. Ако обаче се колебаете за кого да гласувате, защото нямате ясен фаворит (наистина е трудно да си намери човек), можете да следвате прост алгоритъм:
1. Гледате срещу кого реват и пищят бесепарите - те са си комунисти, но за прецизност ще ги наричам бесепари.
2. От избраните в точка 1 изхвърляте тези, които са им сродни комунистически душички - срещу тях бесепарите реват само лекичко и то защото се конкурират за един и същи електорат - например баш твърди комунисти, крайно леви, атакисти и др.
3. От останалите отхвърляте тези, които според социолозите и резултатите от евроизборите нямат никакъв шанс.
4. От останалите си избирате който ви хареса - може според програмата му, може според вдъхваното доверие, според симпатичност или дори случайно.
Това е - гласувайки така, сте допринесъл положително за бъдещето на България - поне сравнено с настоящето и.

Блогът поизостана:(

Много работа в последно време, не остава време и за блог. Пък и каво да коментираш - събития около нас се случват, но повечето са някак си стандартни, предсказуеми и неинтересни. Все пак покрай работата се вредих да чуя на живо Хуан Диего Флорес във Виенската опера. Впечатленията са пак във вестник "Сега":
http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?sid=2009042300040001501

Икономиката като златна ябълка

Все съм се чудил на какво да оприлича отношението на масовия българин към икономиката (а и към обществените процеси като цяло). И скоро ми хрумна - ами то си го има във фолклора! Икономиката е нещо като златната ябълка. Не се знае откъде и защо се е появила - дали защото сме готини, дали защото живеем в земния рай или защото Господ е българин, но я има тази златна ябълка. Ако я нарежем справедливо (какво значи това, не е ясно, но всеки го споменава) на парчета, ще има всичко за всички - заплати, пенсии, образование, здравеопазване, почивка на море всяко лято, кебапчета по 20ст....Може дори да има и по две женски (едната блондинка) и две кредитни карти (едната златна) на калпак, дето ги чакаше народът да ги раздават с влизането в ЕС, но някой ни ги открадна. И стигаме до най-важният въпрос - що ги няма благинките и резените от златната ябълка. Очевидно, защото ги е открадала ламята - иначе къде да са? Коя е ламята, също е спорно, но има единодушие, че е нещо като световната конспирация с много глави, които се появяват с различни физиономии - глобализацията, банките, капиталистите, политиците...
Какво да правим, също е казано във фолклора. След като проблемът е само в ламята, търсим юнаци да я победят. То не става с първия юнак, затова пробваме с всеки следващ....
Всичко е добре и подредено дотук, но все пак вече 18 години сме повече или по-малко в нещо като свободно общество и пазарна икономика. А за 18 години би трябвало човек да преживее детството си и да стане пълнолетен, отговорен и разумен човек, който вече не вярва на приказки. Обаче явно това може да се отнася за отделни индивиди, и то не за всички. За обществата в други книги с приказки пише, че били необходими 40 години.

Овергаз, Сашо Дончев и Пи-Ар-ът

Харесва ми Сашо Дончев. Не го познавам лично, не съм го и гледал много по медиите. Очевидно знае как да прави бизнес, а има и вид на човек със стил - като на английски бизнесмен с малко модерност и повечко класа и традиция. Дали си шие костюмите на Савил Роу, не знам - би му подхождало. Обаче с Пи-Ар-а не му върви. Не стига, че цял живот ще му виси като опашка, че Волен Сидеров му е бил говорител, ами и сега в кризисното време хората от собствения му вестник по-скоро му вредят. И той самият не реагира в публичното пространство много адекватно - по собствен избор ли, по съвет на калпави съветници ли....
Очевидно има проблем - т.нар. президент го напада публично и полупублично, медийна групировка, за която се смята, че е близка до коалицията, го атакува масирано и просташки. Хич да не му пука, бих казал. Ако от някого зависи бизнесът му, това е Алексей Милер, а не нашенски президенти и вестници. Ама що така отговаряш и реагираш, бе, човек? И по елементарните курсове казват, че не трябва така.
1. Въпросът с посредничеството е малко мътен - полезно ли е, вредно ли е... А и тази дума стана мръсна тук и сега. Е що тогава се концентрираш баш върху посредничеството, като казваш колко калпав посредник е Булгаргаз“? То вярно, че е калпав, ама първата асоциация е - ааа, кофти нещо е посредничеството, и Булгаргаз, и Овергаз - все тая. Остави я тази тема настрани, концентрирай се върху уникалността на бизнеса ти - да правиш газоразпределение до потребителите у нас.
2. Туй пък, дето го подхванаха във вестника ти, хич не ти изписа веждите - българският бизнес, защитете българското... Абе толкова ли не са се научили тези хора на нещо повече от старите клишета? Изнесъл си собствеността в безопасни офшорни зони, сигурно и данъците си намалил, дай Боже всекиму. Баш на това ли трябваше да да се набляга, когато никой не се беше сетил преди това? Никой от враговете ти нямаше и да засегне тази тема, щото трябва да спомене и за 50% руска собственост, пък те срещу това няма да реват. Що твоите хора сами те натопиха? Сега всеки (и аз) пита - "абе каква всъщност е собствеността".
3. А това с атаката срещу вестника и свободното слово хич не дойде на място. Такива големи бизнес интереси не зависят от някакъв малотиражен вестник, който е интересен на ограничен кръг интелектуалци. Хубаво, на твоите хора им се иска да се изкарат значими, ама личните им мераци не трябваше да са на челно място. После, ти може да им даваш творческа свобода, но все пак едва ли вестник, който е лична собственост на крупен бизнесмен или крупна корпорация (не знам как се води точно собствеността), е идеалният пример за неангажирана преса. Ако пък се сети човек за форума на вестника ти, асоциацията със свободно слово хич не е на място. Там не дават критична думичка да се издума за който и да е от авторите и сътрудниците, не върви да се правят на ущипани защитници на свободното слово, предизвиква обратна реакция.
Та така, вътре в България правиш добър бизнес, едва ли могат да ти го вземат законно, колкото и да са те натиснали, желая ти успех! С посредничеството ще видите там, ще се оправите някак си. Ама обърни малко внимание на Пи-Ар-а, че ти върши мечешка сегашна услуга!

Хартиените книги и смелостта

От години не съм чел хартиена книга. Интернет е пълен с книги - къде легални копия, къде не съвсем. Повече, отколкото човек може да прочете. А едно добро устройство - джобен компютър или телефон, е по-удобно за четене, отколкото хартиената книга. Уманитарите искали да им мирише на мастило, аз не се втелявам на такива теми. Обаче случайно ми попадна търкаляща се в къщи хартиена книга - на Лари Уингет, изобщо не го бях чувал - и я прелистих. Ей, този човек има смелост да каже неща, които са верни, но цялото лицемерно общество не ги споменава. Не че е толкова страшно да ги кажеш, ама то такова, то не било прието, какво ще кажат хората. Че защо трябва да ти пука? И на мен не ми пука дали харесвате блога ми - но ако го харесвате, ще ми е приятно:)

Йохана Сигурдардотир

Исландците си избрали за премиер лесбийка, която не крие ориентацията си и се е оженила официално за партньорката си. Основната цел на новото правителство и на премиерката, разбира се, е излизането от кризата. Други държави пък си избират за премиер скрити гейове, които се прикриват зад уж някаква приятелка, за да ги вкарат в криза. Ами да, различни държави, различни обичаи, различни резултати...

Ще се "оправим" ли догодина?

Мина 2008-а, пак не се оправихме. Идва 2009 и много българи се питат дали най-после ще се оправим. Аз не знам. Но знам как може да познаем, че сме започнали да се оправяме или че сме се оправили. Много са признаците, ето само някои:
- Когато спрем да си хвърляме боклука през балконите или в селското дере, сме започнали. Когато на улицата си носим хартийката или фаса с нас, докато стигнем до кошче, оправили сме се.
- Когато коли и пешеходци спрат да се втурват на червено в трафика, сме започнали. Когато на празно кръстовище търпеливо изчакват да светне зелено, сме се оправили.
- Когато спрем да разглеждаме Андрешко като положителен герой, сме започнали. Когато го разглеждаме като престъпник и съучастник в престъпление, сме се оправили.
- Когато срещаме близките си и познатите си с усмивка, сме започнали. Когато се усмихваме и на непознати, сме се оправили.

Великият Чърчил

Потърсих в Гугъл точната формулировка на един цитат от Чърчил - трябваше ми за една форумна дискусия. И покрай това попаднах на нещо наистина уникално и гениално:

"The best argument against democracy is a five-minute conversation with the average voter."

Наистина е велик!

Няма за кого да се гласува

Като наближат избори, и този вопъл започва да се носи из медийното и интернет пространството. И с право - като се замисля, няма нито една българска партия, която да е "моята" партия и за която да дам гласа си с удоволствие. Няма у нас партии като английските консерватори или немските християндемократи.
Естествено изниква въпросът - защо няма? Няма ли у нас хора образовани, професионално реализирани в областите, свързани със законодателството и управлението, некорумпирани, които да направят една свястна партия? Може да не са прекалено много, но има. Но защо такива хора ще се впускат в политиката? Колко гласа ще съберат, ако обещаят, че в държавата ще има ред и правила, които всеки ще трябва да спазва, а ако не ги спазва, ще бъде сурово наказан - било за корумпирана голяма сделка, било за неспиране на пешеходна пътека? Че няма да се краде под никаква форма - нито на едро чрез сделки с държавни имоти и държавни поръчки, нито на дребно чрез незаслужени и незаработени пенсии, държавни заплати и социални помощи. Я минат четирипроцентовата бариера, я не. Като започне мнозинството от електората да ги иска тези неща, все ще се намери кой да направи и такава партия.
А дотогава? Дотогава все пак ще гласувам. На първо място в никакъв случай няма да гласувам за ненормалници и популисти със светнали погледи. На второ - за всякакви комунисти, социалисти и обикновени левичари. От останалите все ще си избера най-малкото зло и ще гласувам "с отвращение"

То било лесно с SMS-и

Министърът на вътрешните работи измислил как да пребори корупцията - като прати по един SMS на всеки българин. Не станала работата, защото се сетил в последния момент и нямало време мобилните оператори да го организират. Ми то щом така ставало, да се справи и с престъпността - да прати по един SMS - който е престъпник, да се предаде в полицията, а който не е - да не върши престъпления тепърва. Ако го организира този път добре и навреме, до Нова година е свършено с престъпността!

На опера във Виена

Имах късмет - намериха ми билет. А впечатленията ми са във вестник "Сега"
http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=3188&sectionid=6&id=0001501

Правителството и ЕС

Най-нашумялата тема тези дни. Обаче няма да я коментирам. Първо, защото е коментирана надълго и нашироко. Второ, защото не ми стигат знанията. Правителството в случая трябва да се коментира с много думи като дебелоочие, гьонсурат и т.н., а аз не знам достатъчно звучни и изразителни от тях.

Доносници, сътрудници и герои

Пак обявиха списък на сътрудници на ДС. Всички тези списъци трябваше много отдавна да бъдат публикувани, но това е друга тема. След всеки списък обаче ми е странна реакцията на засегнатите - обикновено се върти и суче нещо като "под достойнството ми е да кажа нещо, обаче ще кажа, че това не е вярно, а и да е вярно, не е лошо, за държавата сме работили". Добре, де, другарки и другари - не можете ли по просто и ясно да ги казвате тези неща:
- Ако няма да казвате нещо, не казвайте.
- Ако не е вярно, кажете ясно и категорично "отричам, тези документи са фалшификат".
- Ако пък според вас не е лошо, кажете пак ясно и категорично - "аз правех това и това, гордея се с направеното, ще разказвам с гордост на деца и внуци, може и мемоари да напиша". Разбира се, остава въпросът защо чак след излизането на документите започвате да се гордеете, а досега сте си мълчали.
Сещам се май само за един човек, който си е признал със срам - "слаб бях, принудиха ме, не издържах, поддадох се и извърших лоши неща".

Иван водопроводчикът, мрънкането и лекарството против комунизъм

Покрай изборите в САЩ Joe the Plumber стана много популярен. Май и у нас почнаха да говорят за Иван водопроводчика. А аз всъщност познавам един истински Иван-водопроводчик. Съсед ми е. Всъщност името му не е Иван и професията му не е точно водопроводчик, но иначе историята е истинска - ето я:
С Иван се запознах през 90-те години в кварталната кръчма. Малка уютна кръчмичка, където се събираме само съседи и в непретенциозна компания се чувствам като интелектуалец, който осъществява, както се полага на един интелектуалец, "хождение в народ". От тази кръчмичка мога да разказвам много истории, ако не зарежа блога, ще разказвам.
Та Иван тогава беше мъж в разцвета на силите си. Баща му бил дребна номенклатура, а самият Иван при соц-а завършил техникум, но после се уредил за магазинер или склададжия, вероятно с връзките на баща си. След 1989 се опитал да завърти търговийка, но фалирал, после и в чужбина си опитал късмета за далаверка, но май го изритали с черен печат - не говореше много на тази тема. И в края на 90-те години Иван беше безработен, получаваше помощи, търсеше да завърти пак търговийка-далаверка, а вечер пиеше в кръчмата (като правило на вересия), мрънкаше непрекъснато, споделяше колко хубаво било при бай Тошо (магазинер е бил, да припомним) - и пари имал, и с дефицита нямал проблеми, и на море ходел всяка година. Настояваше кръчмарят да превключва телевизора на новините, коментираше политиката, псуваше демокрацията, пазарната икономика, САЩ и ЕС. Казваше, че ходи винаги да гласува за БСП. Позната картинка....
Обаче на жена му и писна, сети се, че Иван си има занаят (свързан със строителството, макар и да не е точно водопроводчик) от техникума и го насили да се хване на работа. Постъпи в голяма строителна фирма. В началото беше много възмутен и много мрънкаше, че го карали да работи яко по цял ден, представете си. Обаче се видя с пари и си разплати вересиите. След 2-3 години го направиха бригадир. Пак мрънкаше, че работата му се увеличила и имало и много бумащина. Намали посещенията в кръчмата - понякога работил до късно, понякога преуморен - но пък черпеше солидно за премиите. И за политика вече не говореше толкова, не настояваше и за новините, а дори започна да се замисля не за (псевдо)идеи и лозунги, а какви са му данъците.
Преди една година Иван напусна работа. Заедно със свой колега били събрали някой лев, регистрирали фирма, купили си оборудване, една "баничарка" на лизинг и работят за своя сметка - и като подизпълнители на предишния си работодател, и на други обекти. Вече имат и няколко наемни работника, Иван мисли все повече за данъците, пречките и корупцията в държавната администрация и вече дори мрънка срещу комунистите във властта, които му пречат да работи и печели. Кризата го притеснява, но има достатъчно работа - по-малко на ново строителство, повече на ремонти и реконструкции. Ако някой в кръчмата мрънка, че е беден, Иван му предлага да го вземе за общ работник срещу прилични пари.
Но и самият Иван още си е мрънкало - скоро се оплакваше шумно, че като ходили на почивка в чужбина, климатикът в самолета много духал и настинал.:)
Поуката поне според мен - казват, че трудът бил направил от маймуната човек, а сега виждаме, че може и от комунист да направи човек!

Кремиковци, заводи, профсъюзи и левичари

Съдбата на Кремиковци не е ясна. Почти сигурно е, че и да оцелее, ще е само част от производството. Няколко големи химически завода също спряха - засега временно. Рудници също. Криза! Профсъюзите протестират организирано, но не е ясно дали искат нещо реализуемо или просто викат неволята. Комунисти, социалисти, всякакви други -исти и обикновени левичари си мрънкат, както винаги, колко лошо нещо е капитализма, как се срутва и идва светлото бъдеще.
И никой от тези протестиращи, демонстриращи и обикновени мрънкала не казва защо пропускат златен шанс - като са виновни капиталистите и са показали, че не могат да движат икономиката, защо "здравите сили" не се обединят в кооперации, комуни, акционерни дружества или каквото искат, да вземат затворените предприятия за левче и да покажат как се върти икономика и производство - и то не какви да е, а ефективни, социални, екологични и с всички други хубости, за които протестират. Този въпрос го задавам от много време и никой не ми отговаря. Май по-скоро ще дочакам профсъюзите да отидат на крака или колене да се помолят на големия брат Митал да вземе Кремиковци - след като и работниците, и избраните от тях профсъюзни лидери осъзнаят какво е необходимо за ефективно производство.

Държавна топлина

Столична община подарила "Топлофикация" на държавата, бат' Бойко се направил на ядосан. Никога не съм бил от поклонниците му, никога дори не съм го смятал за способен управник, но в случая май е по-добре държавата да си я вземе. Ако на една фирма държавата и определя цената на суровините и на готовата продукция, а когато клиентите и не плащат, не и събира дълговете чрез съдебната система, фирмата няма как да оцелее. Интересно ми е обаче дали държавата мисли да се оправи с "Топлофикация" или ще върне горещия картоф - или всъщност в случая студения картоф. Защото не виждам как едно оправяне ще се върже с популизма. А без популизъм не може - зер избори пак идат. Не може хем да плащаш добри пари на "Газпром", хем цената на парното за бай Стамат да е ниска, хем да му събереш сумите, които дължи, хем бай Стамат да гласува за теб. Бай Стамат иска да му е топло, евтино, а и да плаща, само когато му е кеф. Иначе не се чувства обгрижен.
А иначе бат' Бойко не е прав много да се сърди. На времето държавата хариза топлофикацията на общината без пари - нормално е, ако си я взема обратно, пак да е без пари.

Здравето, здравеопазването и профилактиката

Пишат вестниците - само 40% от българите минали на профилактичен преглед. От миналите пък повечето са деца, за които им го искат от училище. И е ясно, че голяма част от прегледите са били формални. В нет-а коментарите са очакваните - калпаво здравеопазване, калпави лекари, никой не се грижи за нас.
Че здравеопазването е калпаво, е ясно. Че НЗОК не се грижи за здравеопазването, а за далаверата и за популистките цели - да си мислят бабичките, че имат безплатно здравеопазване, пак е ясно. А освен тях, не трябва ли да се погрижим и ние за здравето си?
Ама личният лекар не се грижел за теб - а ти поне отиде ли сам на профилактичен преглед? А като е такъв боклук лекарят и те преглежда формално, защо не си го сменил? Може би ти дава болнични лесно?
Трябвало един, че дори и два дни отпуск да си вземеш за прегледа. Не е лошо да ти дават допълнителен отпуск за това, но щом си взимаш отпуск да свариш ракията на село, би могъл да си вземеш и за преглед, нали? Излиза, че ракията е по-важна от здравето ти? Май наистина така излиза, щом не си готов да си платиш сам за важно изследване, което струва колкото шише добра ракия, а не се покрива от касата.
Като стана въпрос какво покрива НЗОК, ти плати ли си здравни вноски върху целия доход? Или си се спазарил с чорбаджията да те осигуряват на минималния праг, та да вземеш повечко пари на ръка - да има за ракия или цигари, та да ти е по-здравословно?
А, и освен това - да си гласувал случайно за тези, които обещават безплатно здравеопазване и държавата да "поема" здравните вноски на пенсионери и деца - и ги поема със символична сума, та всъщност малкото българи, които се осигуряват върху реалните си доходи издържат цялото здравеопазване? Или по изборите вареше ракия на село?