Иван водопроводчикът, мрънкането и лекарството против комунизъм

Покрай изборите в САЩ Joe the Plumber стана много популярен. Май и у нас почнаха да говорят за Иван водопроводчика. А аз всъщност познавам един истински Иван-водопроводчик. Съсед ми е. Всъщност името му не е Иван и професията му не е точно водопроводчик, но иначе историята е истинска - ето я:
С Иван се запознах през 90-те години в кварталната кръчма. Малка уютна кръчмичка, където се събираме само съседи и в непретенциозна компания се чувствам като интелектуалец, който осъществява, както се полага на един интелектуалец, "хождение в народ". От тази кръчмичка мога да разказвам много истории, ако не зарежа блога, ще разказвам.
Та Иван тогава беше мъж в разцвета на силите си. Баща му бил дребна номенклатура, а самият Иван при соц-а завършил техникум, но после се уредил за магазинер или склададжия, вероятно с връзките на баща си. След 1989 се опитал да завърти търговийка, но фалирал, после и в чужбина си опитал късмета за далаверка, но май го изритали с черен печат - не говореше много на тази тема. И в края на 90-те години Иван беше безработен, получаваше помощи, търсеше да завърти пак търговийка-далаверка, а вечер пиеше в кръчмата (като правило на вересия), мрънкаше непрекъснато, споделяше колко хубаво било при бай Тошо (магазинер е бил, да припомним) - и пари имал, и с дефицита нямал проблеми, и на море ходел всяка година. Настояваше кръчмарят да превключва телевизора на новините, коментираше политиката, псуваше демокрацията, пазарната икономика, САЩ и ЕС. Казваше, че ходи винаги да гласува за БСП. Позната картинка....
Обаче на жена му и писна, сети се, че Иван си има занаят (свързан със строителството, макар и да не е точно водопроводчик) от техникума и го насили да се хване на работа. Постъпи в голяма строителна фирма. В началото беше много възмутен и много мрънкаше, че го карали да работи яко по цял ден, представете си. Обаче се видя с пари и си разплати вересиите. След 2-3 години го направиха бригадир. Пак мрънкаше, че работата му се увеличила и имало и много бумащина. Намали посещенията в кръчмата - понякога работил до късно, понякога преуморен - но пък черпеше солидно за премиите. И за политика вече не говореше толкова, не настояваше и за новините, а дори започна да се замисля не за (псевдо)идеи и лозунги, а какви са му данъците.
Преди една година Иван напусна работа. Заедно със свой колега били събрали някой лев, регистрирали фирма, купили си оборудване, една "баничарка" на лизинг и работят за своя сметка - и като подизпълнители на предишния си работодател, и на други обекти. Вече имат и няколко наемни работника, Иван мисли все повече за данъците, пречките и корупцията в държавната администрация и вече дори мрънка срещу комунистите във властта, които му пречат да работи и печели. Кризата го притеснява, но има достатъчно работа - по-малко на ново строителство, повече на ремонти и реконструкции. Ако някой в кръчмата мрънка, че е беден, Иван му предлага да го вземе за общ работник срещу прилични пари.
Но и самият Иван още си е мрънкало - скоро се оплакваше шумно, че като ходили на почивка в чужбина, климатикът в самолета много духал и настинал.:)
Поуката поне според мен - казват, че трудът бил направил от маймуната човек, а сега виждаме, че може и от комунист да направи човек!