Кремиковци, заводи, профсъюзи и левичари

Съдбата на Кремиковци не е ясна. Почти сигурно е, че и да оцелее, ще е само част от производството. Няколко големи химически завода също спряха - засега временно. Рудници също. Криза! Профсъюзите протестират организирано, но не е ясно дали искат нещо реализуемо или просто викат неволята. Комунисти, социалисти, всякакви други -исти и обикновени левичари си мрънкат, както винаги, колко лошо нещо е капитализма, как се срутва и идва светлото бъдеще.
И никой от тези протестиращи, демонстриращи и обикновени мрънкала не казва защо пропускат златен шанс - като са виновни капиталистите и са показали, че не могат да движат икономиката, защо "здравите сили" не се обединят в кооперации, комуни, акционерни дружества или каквото искат, да вземат затворените предприятия за левче и да покажат как се върти икономика и производство - и то не какви да е, а ефективни, социални, екологични и с всички други хубости, за които протестират. Този въпрос го задавам от много време и никой не ми отговаря. Май по-скоро ще дочакам профсъюзите да отидат на крака или колене да се помолят на големия брат Митал да вземе Кремиковци - след като и работниците, и избраните от тях профсъюзни лидери осъзнаят какво е необходимо за ефективно производство.