Мина 2008-а, пак не се оправихме. Идва 2009 и много българи се питат дали най-после ще се оправим. Аз не знам. Но знам как може да познаем, че сме започнали да се оправяме или че сме се оправили. Много са признаците, ето само някои:
- Когато спрем да си хвърляме боклука през балконите или в селското дере, сме започнали. Когато на улицата си носим хартийката или фаса с нас, докато стигнем до кошче, оправили сме се.
- Когато коли и пешеходци спрат да се втурват на червено в трафика, сме започнали. Когато на празно кръстовище търпеливо изчакват да светне зелено, сме се оправили.
- Когато спрем да разглеждаме Андрешко като положителен герой, сме започнали. Когато го разглеждаме като престъпник и съучастник в престъпление, сме се оправили.
- Когато срещаме близките си и познатите си с усмивка, сме започнали. Когато се усмихваме и на непознати, сме се оправили.
понеделник, декември 29, 2008
вторник, декември 23, 2008
Великият Чърчил
Потърсих в Гугъл точната формулировка на един цитат от Чърчил - трябваше ми за една форумна дискусия. И покрай това попаднах на нещо наистина уникално и гениално:
Наистина е велик!
"The best argument against democracy is a five-minute conversation with the average voter."
Наистина е велик!
Няма за кого да се гласува
Като наближат избори, и този вопъл започва да се носи из медийното и интернет пространството. И с право - като се замисля, няма нито една българска партия, която да е "моята" партия и за която да дам гласа си с удоволствие. Няма у нас партии като английските консерватори или немските християндемократи.
Естествено изниква въпросът - защо няма? Няма ли у нас хора образовани, професионално реализирани в областите, свързани със законодателството и управлението, некорумпирани, които да направят една свястна партия? Може да не са прекалено много, но има. Но защо такива хора ще се впускат в политиката? Колко гласа ще съберат, ако обещаят, че в държавата ще има ред и правила, които всеки ще трябва да спазва, а ако не ги спазва, ще бъде сурово наказан - било за корумпирана голяма сделка, било за неспиране на пешеходна пътека? Че няма да се краде под никаква форма - нито на едро чрез сделки с държавни имоти и държавни поръчки, нито на дребно чрез незаслужени и незаработени пенсии, държавни заплати и социални помощи. Я минат четирипроцентовата бариера, я не. Като започне мнозинството от електората да ги иска тези неща, все ще се намери кой да направи и такава партия.
А дотогава? Дотогава все пак ще гласувам. На първо място в никакъв случай няма да гласувам за ненормалници и популисти със светнали погледи. На второ - за всякакви комунисти, социалисти и обикновени левичари. От останалите все ще си избера най-малкото зло и ще гласувам "с отвращение"
Естествено изниква въпросът - защо няма? Няма ли у нас хора образовани, професионално реализирани в областите, свързани със законодателството и управлението, некорумпирани, които да направят една свястна партия? Може да не са прекалено много, но има. Но защо такива хора ще се впускат в политиката? Колко гласа ще съберат, ако обещаят, че в държавата ще има ред и правила, които всеки ще трябва да спазва, а ако не ги спазва, ще бъде сурово наказан - било за корумпирана голяма сделка, било за неспиране на пешеходна пътека? Че няма да се краде под никаква форма - нито на едро чрез сделки с държавни имоти и държавни поръчки, нито на дребно чрез незаслужени и незаработени пенсии, държавни заплати и социални помощи. Я минат четирипроцентовата бариера, я не. Като започне мнозинството от електората да ги иска тези неща, все ще се намери кой да направи и такава партия.
А дотогава? Дотогава все пак ще гласувам. На първо място в никакъв случай няма да гласувам за ненормалници и популисти със светнали погледи. На второ - за всякакви комунисти, социалисти и обикновени левичари. От останалите все ще си избера най-малкото зло и ще гласувам "с отвращение"
вторник, декември 09, 2008
То било лесно с SMS-и
Министърът на вътрешните работи измислил как да пребори корупцията - като прати по един SMS на всеки българин. Не станала работата, защото се сетил в последния момент и нямало време мобилните оператори да го организират. Ми то щом така ставало, да се справи и с престъпността - да прати по един SMS - който е престъпник, да се предаде в полицията, а който не е - да не върши престъпления тепърва. Ако го организира този път добре и навреме, до Нова година е свършено с престъпността!
четвъртък, декември 04, 2008
На опера във Виена
Имах късмет - намериха ми билет. А впечатленията ми са във вестник "Сега"
http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=3188§ionid=6&id=0001501
http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=3188§ionid=6&id=0001501
събота, ноември 29, 2008
Правителството и ЕС
Най-нашумялата тема тези дни. Обаче няма да я коментирам. Първо, защото е коментирана надълго и нашироко. Второ, защото не ми стигат знанията. Правителството в случая трябва да се коментира с много думи като дебелоочие, гьонсурат и т.н., а аз не знам достатъчно звучни и изразителни от тях.
сряда, ноември 26, 2008
Доносници, сътрудници и герои
Пак обявиха списък на сътрудници на ДС. Всички тези списъци трябваше много отдавна да бъдат публикувани, но това е друга тема. След всеки списък обаче ми е странна реакцията на засегнатите - обикновено се върти и суче нещо като "под достойнството ми е да кажа нещо, обаче ще кажа, че това не е вярно, а и да е вярно, не е лошо, за държавата сме работили". Добре, де, другарки и другари - не можете ли по просто и ясно да ги казвате тези неща:
- Ако няма да казвате нещо, не казвайте.
- Ако не е вярно, кажете ясно и категорично "отричам, тези документи са фалшификат".
- Ако пък според вас не е лошо, кажете пак ясно и категорично - "аз правех това и това, гордея се с направеното, ще разказвам с гордост на деца и внуци, може и мемоари да напиша". Разбира се, остава въпросът защо чак след излизането на документите започвате да се гордеете, а досега сте си мълчали.
Сещам се май само за един човек, който си е признал със срам - "слаб бях, принудиха ме, не издържах, поддадох се и извърших лоши неща".
- Ако няма да казвате нещо, не казвайте.
- Ако не е вярно, кажете ясно и категорично "отричам, тези документи са фалшификат".
- Ако пък според вас не е лошо, кажете пак ясно и категорично - "аз правех това и това, гордея се с направеното, ще разказвам с гордост на деца и внуци, може и мемоари да напиша". Разбира се, остава въпросът защо чак след излизането на документите започвате да се гордеете, а досега сте си мълчали.
Сещам се май само за един човек, който си е признал със срам - "слаб бях, принудиха ме, не издържах, поддадох се и извърших лоши неща".
понеделник, ноември 24, 2008
Иван водопроводчикът, мрънкането и лекарството против комунизъм
Покрай изборите в САЩ Joe the Plumber стана много популярен. Май и у нас почнаха да говорят за Иван водопроводчика. А аз всъщност познавам един истински Иван-водопроводчик. Съсед ми е. Всъщност името му не е Иван и професията му не е точно водопроводчик, но иначе историята е истинска - ето я:
С Иван се запознах през 90-те години в кварталната кръчма. Малка уютна кръчмичка, където се събираме само съседи и в непретенциозна компания се чувствам като интелектуалец, който осъществява, както се полага на един интелектуалец, "хождение в народ". От тази кръчмичка мога да разказвам много истории, ако не зарежа блога, ще разказвам.
Та Иван тогава беше мъж в разцвета на силите си. Баща му бил дребна номенклатура, а самият Иван при соц-а завършил техникум, но после се уредил за магазинер или склададжия, вероятно с връзките на баща си. След 1989 се опитал да завърти търговийка, но фалирал, после и в чужбина си опитал късмета за далаверка, но май го изритали с черен печат - не говореше много на тази тема. И в края на 90-те години Иван беше безработен, получаваше помощи, търсеше да завърти пак търговийка-далаверка, а вечер пиеше в кръчмата (като правило на вересия), мрънкаше непрекъснато, споделяше колко хубаво било при бай Тошо (магазинер е бил, да припомним) - и пари имал, и с дефицита нямал проблеми, и на море ходел всяка година. Настояваше кръчмарят да превключва телевизора на новините, коментираше политиката, псуваше демокрацията, пазарната икономика, САЩ и ЕС. Казваше, че ходи винаги да гласува за БСП. Позната картинка....
Обаче на жена му и писна, сети се, че Иван си има занаят (свързан със строителството, макар и да не е точно водопроводчик) от техникума и го насили да се хване на работа. Постъпи в голяма строителна фирма. В началото беше много възмутен и много мрънкаше, че го карали да работи яко по цял ден, представете си. Обаче се видя с пари и си разплати вересиите. След 2-3 години го направиха бригадир. Пак мрънкаше, че работата му се увеличила и имало и много бумащина. Намали посещенията в кръчмата - понякога работил до късно, понякога преуморен - но пък черпеше солидно за премиите. И за политика вече не говореше толкова, не настояваше и за новините, а дори започна да се замисля не за (псевдо)идеи и лозунги, а какви са му данъците.
Преди една година Иван напусна работа. Заедно със свой колега били събрали някой лев, регистрирали фирма, купили си оборудване, една "баничарка" на лизинг и работят за своя сметка - и като подизпълнители на предишния си работодател, и на други обекти. Вече имат и няколко наемни работника, Иван мисли все повече за данъците, пречките и корупцията в държавната администрация и вече дори мрънка срещу комунистите във властта, които му пречат да работи и печели. Кризата го притеснява, но има достатъчно работа - по-малко на ново строителство, повече на ремонти и реконструкции. Ако някой в кръчмата мрънка, че е беден, Иван му предлага да го вземе за общ работник срещу прилични пари.
Но и самият Иван още си е мрънкало - скоро се оплакваше шумно, че като ходили на почивка в чужбина, климатикът в самолета много духал и настинал.:)
Поуката поне според мен - казват, че трудът бил направил от маймуната човек, а сега виждаме, че може и от комунист да направи човек!
С Иван се запознах през 90-те години в кварталната кръчма. Малка уютна кръчмичка, където се събираме само съседи и в непретенциозна компания се чувствам като интелектуалец, който осъществява, както се полага на един интелектуалец, "хождение в народ". От тази кръчмичка мога да разказвам много истории, ако не зарежа блога, ще разказвам.
Та Иван тогава беше мъж в разцвета на силите си. Баща му бил дребна номенклатура, а самият Иван при соц-а завършил техникум, но после се уредил за магазинер или склададжия, вероятно с връзките на баща си. След 1989 се опитал да завърти търговийка, но фалирал, после и в чужбина си опитал късмета за далаверка, но май го изритали с черен печат - не говореше много на тази тема. И в края на 90-те години Иван беше безработен, получаваше помощи, търсеше да завърти пак търговийка-далаверка, а вечер пиеше в кръчмата (като правило на вересия), мрънкаше непрекъснато, споделяше колко хубаво било при бай Тошо (магазинер е бил, да припомним) - и пари имал, и с дефицита нямал проблеми, и на море ходел всяка година. Настояваше кръчмарят да превключва телевизора на новините, коментираше политиката, псуваше демокрацията, пазарната икономика, САЩ и ЕС. Казваше, че ходи винаги да гласува за БСП. Позната картинка....
Обаче на жена му и писна, сети се, че Иван си има занаят (свързан със строителството, макар и да не е точно водопроводчик) от техникума и го насили да се хване на работа. Постъпи в голяма строителна фирма. В началото беше много възмутен и много мрънкаше, че го карали да работи яко по цял ден, представете си. Обаче се видя с пари и си разплати вересиите. След 2-3 години го направиха бригадир. Пак мрънкаше, че работата му се увеличила и имало и много бумащина. Намали посещенията в кръчмата - понякога работил до късно, понякога преуморен - но пък черпеше солидно за премиите. И за политика вече не говореше толкова, не настояваше и за новините, а дори започна да се замисля не за (псевдо)идеи и лозунги, а какви са му данъците.
Преди една година Иван напусна работа. Заедно със свой колега били събрали някой лев, регистрирали фирма, купили си оборудване, една "баничарка" на лизинг и работят за своя сметка - и като подизпълнители на предишния си работодател, и на други обекти. Вече имат и няколко наемни работника, Иван мисли все повече за данъците, пречките и корупцията в държавната администрация и вече дори мрънка срещу комунистите във властта, които му пречат да работи и печели. Кризата го притеснява, но има достатъчно работа - по-малко на ново строителство, повече на ремонти и реконструкции. Ако някой в кръчмата мрънка, че е беден, Иван му предлага да го вземе за общ работник срещу прилични пари.
Но и самият Иван още си е мрънкало - скоро се оплакваше шумно, че като ходили на почивка в чужбина, климатикът в самолета много духал и настинал.:)
Поуката поне според мен - казват, че трудът бил направил от маймуната човек, а сега виждаме, че може и от комунист да направи човек!
петък, ноември 14, 2008
Кремиковци, заводи, профсъюзи и левичари
Съдбата на Кремиковци не е ясна. Почти сигурно е, че и да оцелее, ще е само част от производството. Няколко големи химически завода също спряха - засега временно. Рудници също. Криза! Профсъюзите протестират организирано, но не е ясно дали искат нещо реализуемо или просто викат неволята. Комунисти, социалисти, всякакви други -исти и обикновени левичари си мрънкат, както винаги, колко лошо нещо е капитализма, как се срутва и идва светлото бъдеще.
И никой от тези протестиращи, демонстриращи и обикновени мрънкала не казва защо пропускат златен шанс - като са виновни капиталистите и са показали, че не могат да движат икономиката, защо "здравите сили" не се обединят в кооперации, комуни, акционерни дружества или каквото искат, да вземат затворените предприятия за левче и да покажат как се върти икономика и производство - и то не какви да е, а ефективни, социални, екологични и с всички други хубости, за които протестират. Този въпрос го задавам от много време и никой не ми отговаря. Май по-скоро ще дочакам профсъюзите да отидат на крака или колене да се помолят на големия брат Митал да вземе Кремиковци - след като и работниците, и избраните от тях профсъюзни лидери осъзнаят какво е необходимо за ефективно производство.
И никой от тези протестиращи, демонстриращи и обикновени мрънкала не казва защо пропускат златен шанс - като са виновни капиталистите и са показали, че не могат да движат икономиката, защо "здравите сили" не се обединят в кооперации, комуни, акционерни дружества или каквото искат, да вземат затворените предприятия за левче и да покажат как се върти икономика и производство - и то не какви да е, а ефективни, социални, екологични и с всички други хубости, за които протестират. Този въпрос го задавам от много време и никой не ми отговаря. Май по-скоро ще дочакам профсъюзите да отидат на крака или колене да се помолят на големия брат Митал да вземе Кремиковци - след като и работниците, и избраните от тях профсъюзни лидери осъзнаят какво е необходимо за ефективно производство.
четвъртък, ноември 13, 2008
Държавна топлина
Столична община подарила "Топлофикация" на държавата, бат' Бойко се направил на ядосан. Никога не съм бил от поклонниците му, никога дори не съм го смятал за способен управник, но в случая май е по-добре държавата да си я вземе. Ако на една фирма държавата и определя цената на суровините и на готовата продукция, а когато клиентите и не плащат, не и събира дълговете чрез съдебната система, фирмата няма как да оцелее. Интересно ми е обаче дали държавата мисли да се оправи с "Топлофикация" или ще върне горещия картоф - или всъщност в случая студения картоф. Защото не виждам как едно оправяне ще се върже с популизма. А без популизъм не може - зер избори пак идат. Не може хем да плащаш добри пари на "Газпром", хем цената на парното за бай Стамат да е ниска, хем да му събереш сумите, които дължи, хем бай Стамат да гласува за теб. Бай Стамат иска да му е топло, евтино, а и да плаща, само когато му е кеф. Иначе не се чувства обгрижен.
А иначе бат' Бойко не е прав много да се сърди. На времето държавата хариза топлофикацията на общината без пари - нормално е, ако си я взема обратно, пак да е без пари.
А иначе бат' Бойко не е прав много да се сърди. На времето държавата хариза топлофикацията на общината без пари - нормално е, ако си я взема обратно, пак да е без пари.
понеделник, ноември 10, 2008
Здравето, здравеопазването и профилактиката
Пишат вестниците - само 40% от българите минали на профилактичен преглед. От миналите пък повечето са деца, за които им го искат от училище. И е ясно, че голяма част от прегледите са били формални. В нет-а коментарите са очакваните - калпаво здравеопазване, калпави лекари, никой не се грижи за нас.
Че здравеопазването е калпаво, е ясно. Че НЗОК не се грижи за здравеопазването, а за далаверата и за популистките цели - да си мислят бабичките, че имат безплатно здравеопазване, пак е ясно. А освен тях, не трябва ли да се погрижим и ние за здравето си?
Ама личният лекар не се грижел за теб - а ти поне отиде ли сам на профилактичен преглед? А като е такъв боклук лекарят и те преглежда формално, защо не си го сменил? Може би ти дава болнични лесно?
Трябвало един, че дори и два дни отпуск да си вземеш за прегледа. Не е лошо да ти дават допълнителен отпуск за това, но щом си взимаш отпуск да свариш ракията на село, би могъл да си вземеш и за преглед, нали? Излиза, че ракията е по-важна от здравето ти? Май наистина така излиза, щом не си готов да си платиш сам за важно изследване, което струва колкото шише добра ракия, а не се покрива от касата.
Като стана въпрос какво покрива НЗОК, ти плати ли си здравни вноски върху целия доход? Или си се спазарил с чорбаджията да те осигуряват на минималния праг, та да вземеш повечко пари на ръка - да има за ракия или цигари, та да ти е по-здравословно?
А, и освен това - да си гласувал случайно за тези, които обещават безплатно здравеопазване и държавата да "поема" здравните вноски на пенсионери и деца - и ги поема със символична сума, та всъщност малкото българи, които се осигуряват върху реалните си доходи издържат цялото здравеопазване? Или по изборите вареше ракия на село?
Че здравеопазването е калпаво, е ясно. Че НЗОК не се грижи за здравеопазването, а за далаверата и за популистките цели - да си мислят бабичките, че имат безплатно здравеопазване, пак е ясно. А освен тях, не трябва ли да се погрижим и ние за здравето си?
Ама личният лекар не се грижел за теб - а ти поне отиде ли сам на профилактичен преглед? А като е такъв боклук лекарят и те преглежда формално, защо не си го сменил? Може би ти дава болнични лесно?
Трябвало един, че дори и два дни отпуск да си вземеш за прегледа. Не е лошо да ти дават допълнителен отпуск за това, но щом си взимаш отпуск да свариш ракията на село, би могъл да си вземеш и за преглед, нали? Излиза, че ракията е по-важна от здравето ти? Май наистина така излиза, щом не си готов да си платиш сам за важно изследване, което струва колкото шише добра ракия, а не се покрива от касата.
Като стана въпрос какво покрива НЗОК, ти плати ли си здравни вноски върху целия доход? Или си се спазарил с чорбаджията да те осигуряват на минималния праг, та да вземеш повечко пари на ръка - да има за ракия или цигари, та да ти е по-здравословно?
А, и освен това - да си гласувал случайно за тези, които обещават безплатно здравеопазване и държавата да "поема" здравните вноски на пенсионери и деца - и ги поема със символична сума, та всъщност малкото българи, които се осигуряват върху реалните си доходи издържат цялото здравеопазване? Или по изборите вареше ракия на село?
неделя, ноември 09, 2008
Да те баннат от форум, та да си направиш блог - и размишления за форумите
Вай, баннаха ме за доста време от форума, в който бях дълго време активен участник - на вестник "Сега". Защо, не знам... Все е имало причина, понякога се закачах малко по-заядливо и с другите участници, и с модераторите. Поне да бяха изпратили един мейл за това, дори и автоматично генериран...
Няма да се оплаквам, не разбирам свободата на словото като нечие задължение да ми дава трибуна. Обаче е странно колко много хора я разбират именно така. Форумът си е техен, ще пускат когото си искат и когато си искат. Ако аз си създам форум, аз ще пускам когото и когато си искам.
Всъщност защо са му форумите и интернет общуването на един нормален човек? За някой самотник, който няма с кого една дума да си каже, разбирам. За някой, който а-ха да спаси света от марсианците или световната конспирация, но самите марсианци или конспиратори му пречат да се изяви, пак разбирам. За човек, на който професията му е да публикува, съвсем разбирам. Но за човек, който уж е нормален, има си и семейство, и приятели, и колеги в работата, с които си общува (понякога заради липса на време - недостатъчно) - защо? Е, поне две причини виждам у себе си:
- В интернет можеш да срещнеш хора, с които реално няма да се срещнеш или няма да им отделиш време, включително и интересни хора, и интересни откачалки. То май откачалките по форумите са най-интересни :)
- Ако работиш предимно пред компютър, интернет-общуването може да върви и покрай работата в по-рутинните моменти. Докато изчакваш или наблюдаваш нещо, вземеш и да напишеш нещо във форума.
Като казах форум, та се сетих - всъщност ме баннаха за месец и нещо, та реших да си направя блог. А във форума я се върна, я не. Странно нещо - един от най-западналите вестници в България, дето ако не е спонсорът му (или собственик, не знам), няма как да се издържа, че читателите му едвам надхвърлят семействата и приятелите на списващите, поддържа единствения свестен медиен форум - или поне единствения, за който знам. Защо останалите български медии не си правят свестни форуми, поне за мен си остава загадка.
Както и да е, сега ще си пиша празните мисли тук, може някой да ги прочете. А защо празни? Ами защото са ей-такива неща, които ми хрумват например, докато чета новините. За сериозните мисли си има други места. За мислите, които претендират да са сериозни, също - презентацията, дето я иска шефът, ще я пиша утре в офиса:)
Няма да се оплаквам, не разбирам свободата на словото като нечие задължение да ми дава трибуна. Обаче е странно колко много хора я разбират именно така. Форумът си е техен, ще пускат когото си искат и когато си искат. Ако аз си създам форум, аз ще пускам когото и когато си искам.
Всъщност защо са му форумите и интернет общуването на един нормален човек? За някой самотник, който няма с кого една дума да си каже, разбирам. За някой, който а-ха да спаси света от марсианците или световната конспирация, но самите марсианци или конспиратори му пречат да се изяви, пак разбирам. За човек, на който професията му е да публикува, съвсем разбирам. Но за човек, който уж е нормален, има си и семейство, и приятели, и колеги в работата, с които си общува (понякога заради липса на време - недостатъчно) - защо? Е, поне две причини виждам у себе си:
- В интернет можеш да срещнеш хора, с които реално няма да се срещнеш или няма да им отделиш време, включително и интересни хора, и интересни откачалки. То май откачалките по форумите са най-интересни :)
- Ако работиш предимно пред компютър, интернет-общуването може да върви и покрай работата в по-рутинните моменти. Докато изчакваш или наблюдаваш нещо, вземеш и да напишеш нещо във форума.
Като казах форум, та се сетих - всъщност ме баннаха за месец и нещо, та реших да си направя блог. А във форума я се върна, я не. Странно нещо - един от най-западналите вестници в България, дето ако не е спонсорът му (или собственик, не знам), няма как да се издържа, че читателите му едвам надхвърлят семействата и приятелите на списващите, поддържа единствения свестен медиен форум - или поне единствения, за който знам. Защо останалите български медии не си правят свестни форуми, поне за мен си остава загадка.
Както и да е, сега ще си пиша празните мисли тук, може някой да ги прочете. А защо празни? Ами защото са ей-такива неща, които ми хрумват например, докато чета новините. За сериозните мисли си има други места. За мислите, които претендират да са сериозни, също - презентацията, дето я иска шефът, ще я пиша утре в офиса:)
Абонамент за:
Публикации (Atom)