За да не умре съвсем блогът, поне веднъж годишно трябва да пиша. Поне да спазя традицията в края на годината да се отчитам за ходенето на опера. Тази година беше по-скромничка - по-малко командировки, някои в неподходящо за опера време, така че останах с четири посещения на виенската Щатсопер. Колкото-толкова!
През пролетта - "Аида" и "Сомнамбула". Тази постановка на "Аида" вече бях гледал с великолепен състав, този път беше не толкова добре. С много добро впечатление останах от младото руско мецосопрано Ана Смирнова и от сравнително младия израелски диригент Дан Етингер - той е започнал кариерата си като певец (баритон) и усеща много добре операта и певците. Френското сопрано Сесил Перен (или Перин), баритонът Марк Дос и корейският тенор, чието име не запомних, си изпяха всичко добре и толкова.
Много добра "Сомнамбула" с американката Сара Кобърн - млада, хубава, с хубав глас и добра техника, между другото дъщеря на американски сенатор, великолепния много млад румънски лиричен тенор Стефан Поп, който прави много бърза кариера и добро дирижиране на специалиста по белканто Евелино Пидо.
В края на годината "Набуко" почти ме разочарова. Смени на заболели певци - Гулегина заменена от Хасмик Папян, която ме възхити в "Тоска" миналата година, но за Абигаиле няма достатъчно глас. И бас намерен в последния момент - руснакът (или белорус) Алексей Тановицки с доста сух глас. Абсолютно неподходящ немски диригент - Михаел Гютлер, който произвеждаше музика, но не и емоции и вдъхновение. Но заради много добрия грузински баритон Георги Гагнидзе си заслужаваше да се чуе. Постановката - отвратителна - действието е пренесено по време на холокоста с всичките му задължителни атрибути, само есесовски униформи за Набуко и Абигаиле липсваха. Капакът бяха щастливо танцуващите еврейски двойки по време на стретата на Набуко. Германците и австрийците няма ли най-после да преодолеят този комплекс?
Но пък всичко е добре, когато свършвало добре, казват. За финал - "Бохеми" - толкова добре, колкото би могло да бъде. Повече няма накъде! Изключителни тенор (Рамон Варгас), сопрано (младата литовка Майя Ковалевска) и баритон (Марко Кариа), изключителни и като гласове, и като интерпретация и артистизъм, отлично дирижиране на младия дребничък американец Джеймс Кафиган, добри поддържащи солисти и всичко това в стара стилна класическа постановка на Франко Дзефирели.
неделя, декември 11, 2011
неделя, януари 16, 2011
Оперната 2010 - баритони и шантави постановки
То се е видяло, че от мен блогър няма да стане - с по няколко мнения на година блог не се прави. Я поне да си запиша някои впечатления, та един ден да си ги чета и да си спомням:)
Добра беше годината - имах възможност да ида осем пъти на опера - все във Виена. И все спектакли, които си заслужаваха. Започна скромно - с един "Фалстаф". Никога не бях я слушал на живо, никога не се бях и впечатлявал особено, та си рекох - може пък на живо да ме впечатли. Ами не - хубава опера е, изпипана, харесва се на музикантите именно заради изпипаността, но не "хваща" обикновения любител както другите Вердиеви опери. Но пък чух за втори път един великолепен баритон - Амброджо Маестри - през 2009 го чух в "Аида". Много красив, много мощен глас. Обаче е прекалено едър мъж и това му пречи в другите роли - но не и като Фалстаф.
Малко преди Великден - традиционното представяне на "Парсифал". Всъщност за първи път слушах Вагнерова опера на живо. Не случайно се поставят рядко извън най-добрите оперни театри - ако няма перфектен голям оркестър, добри солисти и диригент, който да спои всичко това, не става. Във виенската Щатсопер обаче става. Най силно впечатление ми направи баритонът Фалк Щрукман - странно как досега не бях чувал за него, въпреки че има доста добра кариера, предимно като вагнеров певец.
През май - една "Тоска" и един "Севилски бръснар". "Тоска" беше един от най-добрите спектакли, на които съм бил - като цялостно представяне и излъчване. Много рядко се случва всички водещи солисти да са перфектни - Нийл Шиков в края на кариерата си, Хасмик Папян и Лучо Гало бяха. Още един нов за мен и много добър баритон. Е, в "Севилският бръснар" нямаше нищо изключително, и "домашният" баритон Адриан Ерьод беше просто добър. Само тенорът Хавиер Камарена си заслужава да се запомни, но пък, както обикновено, в постановката я няма финалната ария за тенора "Cessa", та да може да блесне добре.
През есента дойдоха шантавите постановки - но пак с добри, познати и непознати баритони. Големият Ренато Брузон - някои го смятат за най-добрия италиански баритон след епохата на Гоби и Бастианини - на 76(!) години изпя великолепно Жорж Жермон във Фолксопер. Идеята на постановката май е, че всичко това са само спомените (а финалът - бълнуване) на Виолета, която е на смъртно легло. Съответно горкото сопрано почти през цялото време е по нощница на леглото и около него, а останалото действие се развива встрани, част - зад тюлена завеса. За да се наложи по-добре идеята, героинята вече си лежи на леглото на сцената още когато публиката влиза в залата:)
В "Танхойзер" се сблъсках с още един много добър и малко известен баритон - Матиас Гьорне - и с още една странна постановка. Действието този път е пренесено във Виена през 19 век, грехът на Танхойзер е, че се е захласнал по театъра и актрисите, поради което е отхвърлен от аристокрацията, а всичко приключва не с поклонение в Рим, а в лудницата.
За "Травиата" и "Танхойзер" уж разбрах идеите на режисьорите, но за "Силата на съдбата" не съм сигурен. Мешат се някакви метални конструкции и прожектирани кадри от самолетни бомбардировки заедно с каубои от Дивия запад. Прециозила (българката Надя Кръстева) е секси каубойка по шорти и дълбоко деколтирана ризка, която прави шпагати на сцената и пуца с пищов. Още в първо действие в стаята на Леонора са забити два меча, които брат и грижливо прибира в калъфче и си ги разнася през цялата опера до трагичния финал. Нещастният брат беше великолепният сръбски баритон Желико Лукич. Тенорът Фабио Армилиато също беше на висота.
Една спешна командировка през декември ми позволи да завърша годината с по-традиционна постановка на "Бал с маски" - както "Тоска" по-рано с изцяло балансиран състав, в който всички солисти са на висота. Тенорът Рамон Варгас, сопраното Барбара Хавеман, отново Надя Кръстева, младата рускиня Юлия Новикова (видяхме я по телевизията в постановката на "Риголето" от Мантуа с Пласидо Доминго) и отново много добър баритон - младият румънец Джордже Петеан.
Добра беше годината - имах възможност да ида осем пъти на опера - все във Виена. И все спектакли, които си заслужаваха. Започна скромно - с един "Фалстаф". Никога не бях я слушал на живо, никога не се бях и впечатлявал особено, та си рекох - може пък на живо да ме впечатли. Ами не - хубава опера е, изпипана, харесва се на музикантите именно заради изпипаността, но не "хваща" обикновения любител както другите Вердиеви опери. Но пък чух за втори път един великолепен баритон - Амброджо Маестри - през 2009 го чух в "Аида". Много красив, много мощен глас. Обаче е прекалено едър мъж и това му пречи в другите роли - но не и като Фалстаф.
Малко преди Великден - традиционното представяне на "Парсифал". Всъщност за първи път слушах Вагнерова опера на живо. Не случайно се поставят рядко извън най-добрите оперни театри - ако няма перфектен голям оркестър, добри солисти и диригент, който да спои всичко това, не става. Във виенската Щатсопер обаче става. Най силно впечатление ми направи баритонът Фалк Щрукман - странно как досега не бях чувал за него, въпреки че има доста добра кариера, предимно като вагнеров певец.
През май - една "Тоска" и един "Севилски бръснар". "Тоска" беше един от най-добрите спектакли, на които съм бил - като цялостно представяне и излъчване. Много рядко се случва всички водещи солисти да са перфектни - Нийл Шиков в края на кариерата си, Хасмик Папян и Лучо Гало бяха. Още един нов за мен и много добър баритон. Е, в "Севилският бръснар" нямаше нищо изключително, и "домашният" баритон Адриан Ерьод беше просто добър. Само тенорът Хавиер Камарена си заслужава да се запомни, но пък, както обикновено, в постановката я няма финалната ария за тенора "Cessa", та да може да блесне добре.
През есента дойдоха шантавите постановки - но пак с добри, познати и непознати баритони. Големият Ренато Брузон - някои го смятат за най-добрия италиански баритон след епохата на Гоби и Бастианини - на 76(!) години изпя великолепно Жорж Жермон във Фолксопер. Идеята на постановката май е, че всичко това са само спомените (а финалът - бълнуване) на Виолета, която е на смъртно легло. Съответно горкото сопрано почти през цялото време е по нощница на леглото и около него, а останалото действие се развива встрани, част - зад тюлена завеса. За да се наложи по-добре идеята, героинята вече си лежи на леглото на сцената още когато публиката влиза в залата:)
В "Танхойзер" се сблъсках с още един много добър и малко известен баритон - Матиас Гьорне - и с още една странна постановка. Действието този път е пренесено във Виена през 19 век, грехът на Танхойзер е, че се е захласнал по театъра и актрисите, поради което е отхвърлен от аристокрацията, а всичко приключва не с поклонение в Рим, а в лудницата.
За "Травиата" и "Танхойзер" уж разбрах идеите на режисьорите, но за "Силата на съдбата" не съм сигурен. Мешат се някакви метални конструкции и прожектирани кадри от самолетни бомбардировки заедно с каубои от Дивия запад. Прециозила (българката Надя Кръстева) е секси каубойка по шорти и дълбоко деколтирана ризка, която прави шпагати на сцената и пуца с пищов. Още в първо действие в стаята на Леонора са забити два меча, които брат и грижливо прибира в калъфче и си ги разнася през цялата опера до трагичния финал. Нещастният брат беше великолепният сръбски баритон Желико Лукич. Тенорът Фабио Армилиато също беше на висота.
Една спешна командировка през декември ми позволи да завърша годината с по-традиционна постановка на "Бал с маски" - както "Тоска" по-рано с изцяло балансиран състав, в който всички солисти са на висота. Тенорът Рамон Варгас, сопраното Барбара Хавеман, отново Надя Кръстева, младата рускиня Юлия Новикова (видяхме я по телевизията в постановката на "Риголето" от Мантуа с Пласидо Доминго) и отново много добър баритон - младият румънец Джордже Петеан.
петък, октомври 29, 2010
АБВ
Нова политическа формация щяла да се пръква - АБВ. Като гледам кои ще я учредяват, ми хрумва подходящо разшифроване на съкращението - Аутсайдери Бълнуват за Власт.
сряда, юни 23, 2010
Читанката, обществените настроения и не толкова далечните избори
Г-н Цветанов, министърът е министър, освен всичко друго, и за да изразява ясна политическа позиция и да поема отговорност за действията на всички свои подчинени. Като избирател (гласувал за ГЕРБ между другото) и данъкоплатец бих искал да знам Вашата ясна и категорична позиция по нашумелия случай със затриването на "Читанката". Още повече, че догодина идват нови избори, говори се, че може би ще сте кандидат, а ако не знам позицията Ви, няма как да гласувам за Вас, нали? А ще трябва не само с думи, и на практика да докажете тази позиция!
петък, март 26, 2010
The Difference Between a Liberal and a Conservative
Намерих го в мрежата и ми хареса:
If a conservative doesn't like guns, he doesn't buy one. If a liberal doesn't like guns, he wants all guns outlawed.
If a conservative is a vegetarian, he doesn't eat meat. If a liberal is a vegetarian, he wants all meat products banned for everyone.
If a conservative sees a foreign threat, he thinks about how to defeat his enemy. If a liberal wonders how to surrender gracefully and still look good.
If a conservative is homosexual, he quietly leads his life. If a liberal is homosexual, he demands legislated respect.
If a person of color is conservative, they see themselves as independently successful. Their liberal counterparts see themselves as victims in need of government protection.
If a conservative is down-and-out, he thinks about how to better his situation. A liberal wonders who is going to take care of him.
If a conservative doesn't like a talk show host, he switches channels. Liberals demand that those they don't like be shut down.
If a conservative is a non-believer, he doesn't go to church. A liberal non-believer wants any mention of God and religion silenced. (Unless it's a foreign religion, of course!)
If a conservative decides he needs health care, he goes about shopping for it, or may choose a job that provides it. A liberal demands that the rest of us pay for his.
If a conservative slips and falls in a store, he gets up, laughs and is embarrassed. If a liberal slips and falls, he grabs his neck, moans like he's in labor and then sues.
If a conservative reads this, he'll forward it so his friends can have a good laugh.
A liberal will delete it because he's "offended".
If a conservative doesn't like guns, he doesn't buy one. If a liberal doesn't like guns, he wants all guns outlawed.
If a conservative is a vegetarian, he doesn't eat meat. If a liberal is a vegetarian, he wants all meat products banned for everyone.
If a conservative sees a foreign threat, he thinks about how to defeat his enemy. If a liberal wonders how to surrender gracefully and still look good.
If a conservative is homosexual, he quietly leads his life. If a liberal is homosexual, he demands legislated respect.
If a person of color is conservative, they see themselves as independently successful. Their liberal counterparts see themselves as victims in need of government protection.
If a conservative is down-and-out, he thinks about how to better his situation. A liberal wonders who is going to take care of him.
If a conservative doesn't like a talk show host, he switches channels. Liberals demand that those they don't like be shut down.
If a conservative is a non-believer, he doesn't go to church. A liberal non-believer wants any mention of God and religion silenced. (Unless it's a foreign religion, of course!)
If a conservative decides he needs health care, he goes about shopping for it, or may choose a job that provides it. A liberal demands that the rest of us pay for his.
If a conservative slips and falls in a store, he gets up, laughs and is embarrassed. If a liberal slips and falls, he grabs his neck, moans like he's in labor and then sues.
If a conservative reads this, he'll forward it so his friends can have a good laugh.
A liberal will delete it because he's "offended".
неделя, март 07, 2010
георги първанов и Симеон Дянков
Няма как да не изразя мнение по най-нашумялата политическа тема от последните дни. Съвсем кратко - в знак на неуважението ми към георги първанов (известен още като гоце), ще пиша вече името му с малка буква. Естествено - призовавам всички да правят същото.
неделя, февруари 07, 2010
Истерията "ГМО"
Като не съм писал дълго в блога, сега поне да напиша нещо провокативно:) Тези дни най-провокативната тема е ГМО - навсякъде все за тях пише. И се редят едни апокалиптични картини как доматът от чинията ти ще скочи, ще ти проговори и ще те захапе.
ГМО, разбира се, като всяка технологична новост, са нещо неясно и носещо риск. Съответно би трябвало да не поемаме този риск, докато не сме си изяснили какъв е и докато не сме преценили каква е ползата, която би го оправдала. Това ми се струва, че е разумният подход. Обаче кампанията на малкото, но много шумни противници на ГМО нещо ми намирисва:
1. Хоризонталният трансфер на гени. ГМО, които сега се предлагат, са получени чрез вкарване на ген от друг организъм. И като основна опасност се афишира възможността тези гени да преминат в трети организми. Дайте да се разберем - възможно ли е в природата ген от един растителен или животински вид да премине естествено в друг вид? Ако да, то тези генни модификации могат да се получат и естествено, в лабораториите процесът само се ускорява и насилието над природата не е чак толкова ужасно. Ако не, то основната опасност - гените от ГМО царевица, например, да преминат в дъбовете от защитената гора наблизо или в човека, който яде царевицата, отпада.
2. Алтернативата. В пропагандата срещу ГМО се подразбира, че уж алтернативата била чистото и органично земеделие. Чакайте, бе, къде е това земеделие у нас? Почвите отровени още от времето на соц-индустрията с тежки метали, блъскат се изкуствени торове, пестициди и хербициди на едро, за биоземеделие ще ми говорят! А пък точно ГМО позволяват или да се намали количеството -циди, защото растенията сами се борят срещу вредителите, или да се използват по-евтини и по-безвредни за човека препарати. В един фермерски форум, към който имаше препратка, прочетох "Първо ни съсипаха с кампанията срещу нитратите, сега ако разрешат ГМО, конкуренцията ще ни досъсипе". Значи така, а - искаш да блъскаш нитрати и да ме тровиш с тях, а се пишеш за природозащитник - а всъщност те е страх, че няма да издържиш на конкуренцията. Не, байно, не съм на твоя страна.
3. Кому е изгодно? Този въпрос май се отминава. Дали всичко е с идеална природозащитна цел или някой има изгода? Дали парите за рекламната кампания в праймтайма на националните телевизии идват от волни пожертвувания на загрижени граждани или...? Кой всъщност се конкурира с ГМО? Ами производителите на хербициди и пестициди, чиито продукти биха станали ненужни - т.е. производителите на отрови, които ни тровят дълги години. Е какво, на тяхна страна ли да застана? Да ми докажат първо, че техните синтетични -циди са по-безвредни от ГМО, пък после. ГМО поне съдържат натурални гени, само пренесени от един организъм в друг, не са изкуствени отрови.
Та така, може още много да се каже, но засега стига. Не съм привърженик на ГМО, не искам да ги консумирам, но и в кампании на истерици, хипохондрици или скрити лобисти на производители на отрови няма да участвам!
ГМО, разбира се, като всяка технологична новост, са нещо неясно и носещо риск. Съответно би трябвало да не поемаме този риск, докато не сме си изяснили какъв е и докато не сме преценили каква е ползата, която би го оправдала. Това ми се струва, че е разумният подход. Обаче кампанията на малкото, но много шумни противници на ГМО нещо ми намирисва:
1. Хоризонталният трансфер на гени. ГМО, които сега се предлагат, са получени чрез вкарване на ген от друг организъм. И като основна опасност се афишира възможността тези гени да преминат в трети организми. Дайте да се разберем - възможно ли е в природата ген от един растителен или животински вид да премине естествено в друг вид? Ако да, то тези генни модификации могат да се получат и естествено, в лабораториите процесът само се ускорява и насилието над природата не е чак толкова ужасно. Ако не, то основната опасност - гените от ГМО царевица, например, да преминат в дъбовете от защитената гора наблизо или в човека, който яде царевицата, отпада.
2. Алтернативата. В пропагандата срещу ГМО се подразбира, че уж алтернативата била чистото и органично земеделие. Чакайте, бе, къде е това земеделие у нас? Почвите отровени още от времето на соц-индустрията с тежки метали, блъскат се изкуствени торове, пестициди и хербициди на едро, за биоземеделие ще ми говорят! А пък точно ГМО позволяват или да се намали количеството -циди, защото растенията сами се борят срещу вредителите, или да се използват по-евтини и по-безвредни за човека препарати. В един фермерски форум, към който имаше препратка, прочетох "Първо ни съсипаха с кампанията срещу нитратите, сега ако разрешат ГМО, конкуренцията ще ни досъсипе". Значи така, а - искаш да блъскаш нитрати и да ме тровиш с тях, а се пишеш за природозащитник - а всъщност те е страх, че няма да издържиш на конкуренцията. Не, байно, не съм на твоя страна.
3. Кому е изгодно? Този въпрос май се отминава. Дали всичко е с идеална природозащитна цел или някой има изгода? Дали парите за рекламната кампания в праймтайма на националните телевизии идват от волни пожертвувания на загрижени граждани или...? Кой всъщност се конкурира с ГМО? Ами производителите на хербициди и пестициди, чиито продукти биха станали ненужни - т.е. производителите на отрови, които ни тровят дълги години. Е какво, на тяхна страна ли да застана? Да ми докажат първо, че техните синтетични -циди са по-безвредни от ГМО, пък после. ГМО поне съдържат натурални гени, само пренесени от един организъм в друг, не са изкуствени отрови.
Та така, може още много да се каже, но засега стига. Не съм привърженик на ГМО, не искам да ги консумирам, но и в кампании на истерици, хипохондрици или скрити лобисти на производители на отрови няма да участвам!
Абонамент за:
Публикации (Atom)