неделя, декември 11, 2011

И пак оперна 2011

За да не умре съвсем блогът, поне веднъж годишно трябва да пиша. Поне да спазя традицията в края на годината да се отчитам за ходенето на опера. Тази година беше по-скромничка - по-малко командировки, някои в неподходящо за опера време, така че останах с четири посещения на виенската Щатсопер. Колкото-толкова!
През пролетта - "Аида" и "Сомнамбула". Тази постановка на "Аида" вече бях гледал с великолепен състав, този път беше не толкова добре. С много добро впечатление останах от младото руско мецосопрано Ана Смирнова и от сравнително младия израелски диригент Дан Етингер - той е започнал кариерата си като певец (баритон) и усеща много добре операта и певците. Френското сопрано Сесил Перен (или Перин), баритонът Марк Дос и корейският тенор, чието име не запомних, си изпяха всичко добре и толкова.
Много добра "Сомнамбула" с американката Сара Кобърн - млада, хубава, с хубав глас и добра техника, между другото дъщеря на американски сенатор, великолепния много млад румънски лиричен тенор Стефан Поп, който прави много бърза кариера и добро дирижиране на специалиста по белканто Евелино Пидо.
В края на годината "Набуко" почти ме разочарова. Смени на заболели певци - Гулегина заменена от Хасмик Папян, която ме възхити в "Тоска" миналата година, но за Абигаиле няма достатъчно глас. И бас намерен в последния момент - руснакът (или белорус) Алексей Тановицки с доста сух глас. Абсолютно неподходящ немски диригент - Михаел Гютлер, който произвеждаше музика, но не и емоции и вдъхновение. Но заради много добрия грузински баритон Георги Гагнидзе си заслужаваше да се чуе. Постановката - отвратителна - действието е пренесено по време на холокоста с всичките му задължителни атрибути, само есесовски униформи за Набуко и Абигаиле липсваха. Капакът бяха щастливо танцуващите еврейски двойки по време на стретата на Набуко. Германците и австрийците няма ли най-после да преодолеят този комплекс?
Но пък всичко е добре, когато свършвало добре, казват. За финал - "Бохеми" - толкова добре, колкото би могло да бъде. Повече няма накъде! Изключителни тенор (Рамон Варгас), сопрано (младата литовка Майя Ковалевска) и баритон (Марко Кариа), изключителни и като гласове, и като интерпретация и артистизъм, отлично дирижиране на младия дребничък американец Джеймс Кафиган, добри поддържащи солисти и всичко това в стара стилна класическа постановка на Франко Дзефирели.

Няма коментари: