Маце, къде са ми данъците?

"Маце" е обръщение към новоизбраната кметица на София г-жа Фандъкова. Не е проява на неуважение, а обръщение към млада и хубава жена. Има и елемент на близост - гласувах днес за нея, а това е все пак някаква близост. Та да си дойдем на думата - като беше шефът ти кмет, питаше с основание къде са данъците на софиянци. Като стана министър-председател, нещо се позабрави тази тема, днес на пресконференцията те попитаха, но отговорът се поразми. Да питам отново - ние, софиянци, плащаме към държавния бюджет първо 10% от доходите си като данък доход. После си харчим спечелените в София пари пак в София и държавата прибира още 20% като ДДС. Къде са ни парите? Колко от тях се харчат за града, в който работим, в който ги печелим и в който ги харчим? Отговорът го знаем - малко, много малко. Повечето отиват някъде другаде. Ти сега какво ще направиш и колко от тези данъци ще си поискаш от шефа си? Колко? Питам за конкретни числа! Не забравяй, шефът ти спечели парламентарните избори повече заради желанието да свалим от власт крадливата тройна доминирана от камуняки коалиция. Ти спечели повече заради желаниетпо да не допуснем камуняка за кмет. Ама то не върви така вовеки веков. Действай, прибери си нашите данъци и ги похарчи разумно с полза за града и за данъкоплатците!

Хайде да строите АЕЦ "Белене"

Новото правителство нещо се опъва да участва във финансирането на АЕЦ "Белене". И май има основание. Сметките, че централата щяла да ни излезе има-няма €4 млрд май не са точни - това щяла да бъде цената само на оборудването и то без инфлационен коефициент. А самият строеж, инфраструктурата наоколо, свързването към електропреносната мрежа, консултанти, разходи по финансирането можело да добутат сметката до €10 млрд. Цената на тока уж щяла да бъде евтина, но май в калкулацията се смятат само оперативните разходи, а капиталовите се пропускат.
Един куп фенове на мирния руски атом са недоволни от отказа от участие и вият на висок глас как изпускаме златен шанс да си построим евтино АЕЦ, токът откоято хем да е евтин, хем да се продава с огромна печалба. А всъщност, ако си вярват, те изпускат своя златен шанс. Сега е моментът да се съберат 1 милион фенове, да внесат по €2000, ще съберат 2 млрд, ккоито по техните сметки са точно половината от цялата стойност и да участват те в строителството с 50% вместо държавата. Хем централа ще има, хем те след това ще печелят много от дивидентите. Ако наистина си вярват, да се събират и да внасят парите - правителството намеква, че с готовност ще отстъпи участието си на частни инвеститори. Ако не си вярват пък, да млъкнат!

Партиите като фирми

Пак чета по нет-а призиви и идеи да си намерим за управници хора честни и добрички, та да се оправи страната. И да загърбим партиите, да си организираме разни граждански движения, които да ги посочат тези добри хора. Има такива прецеденти, наистина - решили хората кой е добрият, намерили го както си оре нивата, той си облякъл тогата, оправил държавата и пак се върнал да си оре нивата. Хубава идея - но за кино. Не знам дали е правен филм за Цинцинат, не е лошо да се сети някой да направи. Като идея за управление обаче е наивна. В наше време управлението е сложно нещо, не е за всеки орач, още по-малко пък за всяка готвачка, трябват професионалисти за тази работа. И понеже само един човек не може да се справи, трябват организации от хора, които в политиката се наричат партии.
Как се избират хора за работа, може да се поучим от фирменото управление. Като назначаваш човек, първо му гледаш CV-то, интервюираш го, преценяваш дали има качества да свърши работата и дали може да се разчита на него. За по-голяма задача се наемат фирми - пак се гледа каква е историята на фирмата, как си е вършила работата досега, а не колко са и шарени рекламните материали, колко хубаво говорят представителите и и какви чудеса обещават. Ако е нова фирма, гледаш какви са хората, които са я създали и работят в нея. Ако пък вече си наемал някой човек или някоя фирма и са се издънили лошо, повече не ги наемаш.
Та така, изпитани методи са това, чудя се кога на народа ще му дойде акълът да ги приложи. Ако не на целия, поне на мнозинството.

Как да гласуваме - простичък алгоритъм

Крайно време е да напиша нещо тук - блог е това, все пак, не трябва да го зарязвам съвсем. Сезонът е изборен, политически - значи за политика се пише. Те нещата в нашата политика са горе-долу ясни и каквото си заслужава да се каже, вече е казано. Но все пак хората се чудят - за кого да гласуват, ако гласуват изобщо. За необходимостта от гласуване каквото и да кажа, ще повторя нечии мисли, та ще се въздържа. Ако обаче се колебаете за кого да гласувате, защото нямате ясен фаворит (наистина е трудно да си намери човек), можете да следвате прост алгоритъм:
1. Гледате срещу кого реват и пищят бесепарите - те са си комунисти, но за прецизност ще ги наричам бесепари.
2. От избраните в точка 1 изхвърляте тези, които са им сродни комунистически душички - срещу тях бесепарите реват само лекичко и то защото се конкурират за един и същи електорат - например баш твърди комунисти, крайно леви, атакисти и др.
3. От останалите отхвърляте тези, които според социолозите и резултатите от евроизборите нямат никакъв шанс.
4. От останалите си избирате който ви хареса - може според програмата му, може според вдъхваното доверие, според симпатичност или дори случайно.
Това е - гласувайки така, сте допринесъл положително за бъдещето на България - поне сравнено с настоящето и.

Блогът поизостана:(

Много работа в последно време, не остава време и за блог. Пък и каво да коментираш - събития около нас се случват, но повечето са някак си стандартни, предсказуеми и неинтересни. Все пак покрай работата се вредих да чуя на живо Хуан Диего Флорес във Виенската опера. Впечатленията са пак във вестник "Сега":
http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?sid=2009042300040001501

Икономиката като златна ябълка

Все съм се чудил на какво да оприлича отношението на масовия българин към икономиката (а и към обществените процеси като цяло). И скоро ми хрумна - ами то си го има във фолклора! Икономиката е нещо като златната ябълка. Не се знае откъде и защо се е появила - дали защото сме готини, дали защото живеем в земния рай или защото Господ е българин, но я има тази златна ябълка. Ако я нарежем справедливо (какво значи това, не е ясно, но всеки го споменава) на парчета, ще има всичко за всички - заплати, пенсии, образование, здравеопазване, почивка на море всяко лято, кебапчета по 20ст....Може дори да има и по две женски (едната блондинка) и две кредитни карти (едната златна) на калпак, дето ги чакаше народът да ги раздават с влизането в ЕС, но някой ни ги открадна. И стигаме до най-важният въпрос - що ги няма благинките и резените от златната ябълка. Очевидно, защото ги е открадала ламята - иначе къде да са? Коя е ламята, също е спорно, но има единодушие, че е нещо като световната конспирация с много глави, които се появяват с различни физиономии - глобализацията, банките, капиталистите, политиците...
Какво да правим, също е казано във фолклора. След като проблемът е само в ламята, търсим юнаци да я победят. То не става с първия юнак, затова пробваме с всеки следващ....
Всичко е добре и подредено дотук, но все пак вече 18 години сме повече или по-малко в нещо като свободно общество и пазарна икономика. А за 18 години би трябвало човек да преживее детството си и да стане пълнолетен, отговорен и разумен човек, който вече не вярва на приказки. Обаче явно това може да се отнася за отделни индивиди, и то не за всички. За обществата в други книги с приказки пише, че били необходими 40 години.

Овергаз, Сашо Дончев и Пи-Ар-ът

Харесва ми Сашо Дончев. Не го познавам лично, не съм го и гледал много по медиите. Очевидно знае как да прави бизнес, а има и вид на човек със стил - като на английски бизнесмен с малко модерност и повечко класа и традиция. Дали си шие костюмите на Савил Роу, не знам - би му подхождало. Обаче с Пи-Ар-а не му върви. Не стига, че цял живот ще му виси като опашка, че Волен Сидеров му е бил говорител, ами и сега в кризисното време хората от собствения му вестник по-скоро му вредят. И той самият не реагира в публичното пространство много адекватно - по собствен избор ли, по съвет на калпави съветници ли....
Очевидно има проблем - т.нар. президент го напада публично и полупублично, медийна групировка, за която се смята, че е близка до коалицията, го атакува масирано и просташки. Хич да не му пука, бих казал. Ако от някого зависи бизнесът му, това е Алексей Милер, а не нашенски президенти и вестници. Ама що така отговаряш и реагираш, бе, човек? И по елементарните курсове казват, че не трябва така.
1. Въпросът с посредничеството е малко мътен - полезно ли е, вредно ли е... А и тази дума стана мръсна тук и сега. Е що тогава се концентрираш баш върху посредничеството, като казваш колко калпав посредник е Булгаргаз“? То вярно, че е калпав, ама първата асоциация е - ааа, кофти нещо е посредничеството, и Булгаргаз, и Овергаз - все тая. Остави я тази тема настрани, концентрирай се върху уникалността на бизнеса ти - да правиш газоразпределение до потребителите у нас.
2. Туй пък, дето го подхванаха във вестника ти, хич не ти изписа веждите - българският бизнес, защитете българското... Абе толкова ли не са се научили тези хора на нещо повече от старите клишета? Изнесъл си собствеността в безопасни офшорни зони, сигурно и данъците си намалил, дай Боже всекиму. Баш на това ли трябваше да да се набляга, когато никой не се беше сетил преди това? Никой от враговете ти нямаше и да засегне тази тема, щото трябва да спомене и за 50% руска собственост, пък те срещу това няма да реват. Що твоите хора сами те натопиха? Сега всеки (и аз) пита - "абе каква всъщност е собствеността".
3. А това с атаката срещу вестника и свободното слово хич не дойде на място. Такива големи бизнес интереси не зависят от някакъв малотиражен вестник, който е интересен на ограничен кръг интелектуалци. Хубаво, на твоите хора им се иска да се изкарат значими, ама личните им мераци не трябваше да са на челно място. После, ти може да им даваш творческа свобода, но все пак едва ли вестник, който е лична собственост на крупен бизнесмен или крупна корпорация (не знам как се води точно собствеността), е идеалният пример за неангажирана преса. Ако пък се сети човек за форума на вестника ти, асоциацията със свободно слово хич не е на място. Там не дават критична думичка да се издума за който и да е от авторите и сътрудниците, не върви да се правят на ущипани защитници на свободното слово, предизвиква обратна реакция.
Та така, вътре в България правиш добър бизнес, едва ли могат да ти го вземат законно, колкото и да са те натиснали, желая ти успех! С посредничеството ще видите там, ще се оправите някак си. Ама обърни малко внимание на Пи-Ар-а, че ти върши мечешка сегашна услуга!

Хартиените книги и смелостта

От години не съм чел хартиена книга. Интернет е пълен с книги - къде легални копия, къде не съвсем. Повече, отколкото човек може да прочете. А едно добро устройство - джобен компютър или телефон, е по-удобно за четене, отколкото хартиената книга. Уманитарите искали да им мирише на мастило, аз не се втелявам на такива теми. Обаче случайно ми попадна търкаляща се в къщи хартиена книга - на Лари Уингет, изобщо не го бях чувал - и я прелистих. Ей, този човек има смелост да каже неща, които са верни, но цялото лицемерно общество не ги споменава. Не че е толкова страшно да ги кажеш, ама то такова, то не било прието, какво ще кажат хората. Че защо трябва да ти пука? И на мен не ми пука дали харесвате блога ми - но ако го харесвате, ще ми е приятно:)

Йохана Сигурдардотир

Исландците си избрали за премиер лесбийка, която не крие ориентацията си и се е оженила официално за партньорката си. Основната цел на новото правителство и на премиерката, разбира се, е излизането от кризата. Други държави пък си избират за премиер скрити гейове, които се прикриват зад уж някаква приятелка, за да ги вкарат в криза. Ами да, различни държави, различни обичаи, различни резултати...