сряда, ноември 26, 2008

Доносници, сътрудници и герои

Пак обявиха списък на сътрудници на ДС. Всички тези списъци трябваше много отдавна да бъдат публикувани, но това е друга тема. След всеки списък обаче ми е странна реакцията на засегнатите - обикновено се върти и суче нещо като "под достойнството ми е да кажа нещо, обаче ще кажа, че това не е вярно, а и да е вярно, не е лошо, за държавата сме работили". Добре, де, другарки и другари - не можете ли по просто и ясно да ги казвате тези неща:
- Ако няма да казвате нещо, не казвайте.
- Ако не е вярно, кажете ясно и категорично "отричам, тези документи са фалшификат".
- Ако пък според вас не е лошо, кажете пак ясно и категорично - "аз правех това и това, гордея се с направеното, ще разказвам с гордост на деца и внуци, може и мемоари да напиша". Разбира се, остава въпросът защо чак след излизането на документите започвате да се гордеете, а досега сте си мълчали.
Сещам се май само за един човек, който си е признал със срам - "слаб бях, принудиха ме, не издържах, поддадох се и извърших лоши неща".

1 коментар:

Анонимен каза...

ДАЙ МИ ГИ, ИЛИ МИ ГИ ВЪРНИ - ДОСИЕТАТА!!!

Характерна черта на всеобщото обългаряване е изтръгната квинтесенция от тоталното омаскаряване, нещо като нескафе екстракт, който не е чак толкова ароматен, но действа значително по ефектно и бързо, дразнейки нервната система на индивида, досъбуждайки го от сутришна следсънна дрямка и изритвайки същия в обществото.
Нещата с досиетата стоят по подобен на горната тенденция начин, но с лека аберация на някои несъществени моменти.
Щекотиливата тема за "доносниците", които се явяваха в зелените, сините и розовите папки и под наименованието "нещатни сътрудници" и на които се заплащаше, СЕГА действително имат основание да треперят, въпреки, че офицерите им за свръзка се постараха да направят всичко възможно с цел ликвидиране досиетата на най-верните, но излъгаха себе си,'too late', тъй като истинските досиета бяха Отнесени от Вихъра, а на тяхно место се появиха "нови", които по нищо не се различаваха от старите или с думи прости оригиналните досиета изчезнаха - бяха продадени - по време на царуването на вътрешният министър ДС (Димитър Стоянов).
Като река от провинцията към София потекоха досиетата. Група от втория етаж на Външно министерство, работеше под пълна пара в една от частните резиденции на един държвен (все още не частен) висш партиен ръководител.
На специални копирни машини и стендове се възпроизвеждаха най-важните досиета, после хартията се оставяше във вани с химикали за състаряване и така бяха създадени "оригинални оригинали", заместили оригиналите,които на свой ред, отпътуваха от България с карабля Кооперация ("Кааперация"), акостиращ често в пристанище Варна през тодорживковската епоха в посока сателитна Одеса, Украина.
Всички оригинали бяха разпределени в аванс, по азбучен ред, поставени в тенекии за сирене с оловни плочки на дъното, за да не събуди теглото подозрение у докерите, които пък бяха "случайно" в ПЛАТЕН отпуск, а наши цигани товареха и разтоварваха.
Значи, оригиналните оригинали ги няма, вазираха по направление Одесса, но да поставя стрес върху факта, че никога не пристигнаха там!!!
Гениалността всевъзможността на българската ДС и КГБ отново им изиграха неприятна шега, факт който доведе до ликвидиране на някои висши БГ чиновници, задача изпълнена с вещина от професионалиста за специални поръчки на БКП-КПСС подвизаващ се из България и известен с името "Професорът".
И така, оригиналите "изчезнаха",оставяйки ДС и КГБ с пръст в уста, а и на друго място, но с монопол върху фалшифицираните оригинали, където оригиналните ги "духна вятъра", а оригиналните неважни досиета бяха смесени с важните прекопирани и до сущ изглеждащи, като оригинални.
Страхът на определена каста настоящи демократи и "невинни" БГ елементи се корени в това, че точно офицерите им за свръзка бяха лицата свели тази крайно неприятна информация.
Тук е заключен и отговорът на това ЗАЩО В БЪЛГАРИЯ ДОСИЕТАТА НЕ БЯХА ОТВОРЕНИ.
Много просто Дами и Господа, Другаки и Другари - защото досиетата, които са отворени, ще се окажат фалшифицираните оригинали и това ще спаси мекерета, коита са сътрудничели с ДС, и които лаят по вестници, списания, ТВ програми, форуми и так дале, имайки основание дори да съдят държавата.
Жестоко са се излъгали. Монополистите на досиетата запазват правото си да публикуват оригиналите в западния печат в удобно за тях време и в определен исторически момент.
Транквилантите обикновено помагат при стрес, но когато започнат да треперят мозъци и мозъчни връзки, претрепването един-друг ще е като цунами помитащо цяла една нация.
Може би това е най-доброто решение водещо до философското виждане, че смъртта е освобождение.
Чакайте филма, за да го видите скоро, тъй като ще е пълен с имена, като щатските Yellow Pages.
Да се надяваме, че и този път НЕ съм разбран.

The Spy