Икономиката като златна ябълка

Все съм се чудил на какво да оприлича отношението на масовия българин към икономиката (а и към обществените процеси като цяло). И скоро ми хрумна - ами то си го има във фолклора! Икономиката е нещо като златната ябълка. Не се знае откъде и защо се е появила - дали защото сме готини, дали защото живеем в земния рай или защото Господ е българин, но я има тази златна ябълка. Ако я нарежем справедливо (какво значи това, не е ясно, но всеки го споменава) на парчета, ще има всичко за всички - заплати, пенсии, образование, здравеопазване, почивка на море всяко лято, кебапчета по 20ст....Може дори да има и по две женски (едната блондинка) и две кредитни карти (едната златна) на калпак, дето ги чакаше народът да ги раздават с влизането в ЕС, но някой ни ги открадна. И стигаме до най-важният въпрос - що ги няма благинките и резените от златната ябълка. Очевидно, защото ги е открадала ламята - иначе къде да са? Коя е ламята, също е спорно, но има единодушие, че е нещо като световната конспирация с много глави, които се появяват с различни физиономии - глобализацията, банките, капиталистите, политиците...
Какво да правим, също е казано във фолклора. След като проблемът е само в ламята, търсим юнаци да я победят. То не става с първия юнак, затова пробваме с всеки следващ....
Всичко е добре и подредено дотук, но все пак вече 18 години сме повече или по-малко в нещо като свободно общество и пазарна икономика. А за 18 години би трябвало човек да преживее детството си и да стане пълнолетен, отговорен и разумен човек, който вече не вярва на приказки. Обаче явно това може да се отнася за отделни индивиди, и то не за всички. За обществата в други книги с приказки пише, че били необходими 40 години.