Икономиката като златна ябълка

Все съм се чудил на какво да оприлича отношението на масовия българин към икономиката (а и към обществените процеси като цяло). И скоро ми хрумна - ами то си го има във фолклора! Икономиката е нещо като златната ябълка. Не се знае откъде и защо се е появила - дали защото сме готини, дали защото живеем в земния рай или защото Господ е българин, но я има тази златна ябълка. Ако я нарежем справедливо (какво значи това, не е ясно, но всеки го споменава) на парчета, ще има всичко за всички - заплати, пенсии, образование, здравеопазване, почивка на море всяко лято, кебапчета по 20ст....Може дори да има и по две женски (едната блондинка) и две кредитни карти (едната златна) на калпак, дето ги чакаше народът да ги раздават с влизането в ЕС, но някой ни ги открадна. И стигаме до най-важният въпрос - що ги няма благинките и резените от златната ябълка. Очевидно, защото ги е открадала ламята - иначе къде да са? Коя е ламята, също е спорно, но има единодушие, че е нещо като световната конспирация с много глави, които се появяват с различни физиономии - глобализацията, банките, капиталистите, политиците...
Какво да правим, също е казано във фолклора. След като проблемът е само в ламята, търсим юнаци да я победят. То не става с първия юнак, затова пробваме с всеки следващ....
Всичко е добре и подредено дотук, но все пак вече 18 години сме повече или по-малко в нещо като свободно общество и пазарна икономика. А за 18 години би трябвало човек да преживее детството си и да стане пълнолетен, отговорен и разумен човек, който вече не вярва на приказки. Обаче явно това може да се отнася за отделни индивиди, и то не за всички. За обществата в други книги с приказки пише, че били необходими 40 години.

Овергаз, Сашо Дончев и Пи-Ар-ът

Харесва ми Сашо Дончев. Не го познавам лично, не съм го и гледал много по медиите. Очевидно знае как да прави бизнес, а има и вид на човек със стил - като на английски бизнесмен с малко модерност и повечко класа и традиция. Дали си шие костюмите на Савил Роу, не знам - би му подхождало. Обаче с Пи-Ар-а не му върви. Не стига, че цял живот ще му виси като опашка, че Волен Сидеров му е бил говорител, ами и сега в кризисното време хората от собствения му вестник по-скоро му вредят. И той самият не реагира в публичното пространство много адекватно - по собствен избор ли, по съвет на калпави съветници ли....
Очевидно има проблем - т.нар. президент го напада публично и полупублично, медийна групировка, за която се смята, че е близка до коалицията, го атакува масирано и просташки. Хич да не му пука, бих казал. Ако от някого зависи бизнесът му, това е Алексей Милер, а не нашенски президенти и вестници. Ама що така отговаряш и реагираш, бе, човек? И по елементарните курсове казват, че не трябва така.
1. Въпросът с посредничеството е малко мътен - полезно ли е, вредно ли е... А и тази дума стана мръсна тук и сега. Е що тогава се концентрираш баш върху посредничеството, като казваш колко калпав посредник е Булгаргаз“? То вярно, че е калпав, ама първата асоциация е - ааа, кофти нещо е посредничеството, и Булгаргаз, и Овергаз - все тая. Остави я тази тема настрани, концентрирай се върху уникалността на бизнеса ти - да правиш газоразпределение до потребителите у нас.
2. Туй пък, дето го подхванаха във вестника ти, хич не ти изписа веждите - българският бизнес, защитете българското... Абе толкова ли не са се научили тези хора на нещо повече от старите клишета? Изнесъл си собствеността в безопасни офшорни зони, сигурно и данъците си намалил, дай Боже всекиму. Баш на това ли трябваше да да се набляга, когато никой не се беше сетил преди това? Никой от враговете ти нямаше и да засегне тази тема, щото трябва да спомене и за 50% руска собственост, пък те срещу това няма да реват. Що твоите хора сами те натопиха? Сега всеки (и аз) пита - "абе каква всъщност е собствеността".
3. А това с атаката срещу вестника и свободното слово хич не дойде на място. Такива големи бизнес интереси не зависят от някакъв малотиражен вестник, който е интересен на ограничен кръг интелектуалци. Хубаво, на твоите хора им се иска да се изкарат значими, ама личните им мераци не трябваше да са на челно място. После, ти може да им даваш творческа свобода, но все пак едва ли вестник, който е лична собственост на крупен бизнесмен или крупна корпорация (не знам как се води точно собствеността), е идеалният пример за неангажирана преса. Ако пък се сети човек за форума на вестника ти, асоциацията със свободно слово хич не е на място. Там не дават критична думичка да се издума за който и да е от авторите и сътрудниците, не върви да се правят на ущипани защитници на свободното слово, предизвиква обратна реакция.
Та така, вътре в България правиш добър бизнес, едва ли могат да ти го вземат законно, колкото и да са те натиснали, желая ти успех! С посредничеството ще видите там, ще се оправите някак си. Ама обърни малко внимание на Пи-Ар-а, че ти върши мечешка сегашна услуга!

Хартиените книги и смелостта

От години не съм чел хартиена книга. Интернет е пълен с книги - къде легални копия, къде не съвсем. Повече, отколкото човек може да прочете. А едно добро устройство - джобен компютър или телефон, е по-удобно за четене, отколкото хартиената книга. Уманитарите искали да им мирише на мастило, аз не се втелявам на такива теми. Обаче случайно ми попадна търкаляща се в къщи хартиена книга - на Лари Уингет, изобщо не го бях чувал - и я прелистих. Ей, този човек има смелост да каже неща, които са верни, но цялото лицемерно общество не ги споменава. Не че е толкова страшно да ги кажеш, ама то такова, то не било прието, какво ще кажат хората. Че защо трябва да ти пука? И на мен не ми пука дали харесвате блога ми - но ако го харесвате, ще ми е приятно:)

Йохана Сигурдардотир

Исландците си избрали за премиер лесбийка, която не крие ориентацията си и се е оженила официално за партньорката си. Основната цел на новото правителство и на премиерката, разбира се, е излизането от кризата. Други държави пък си избират за премиер скрити гейове, които се прикриват зад уж някаква приятелка, за да ги вкарат в криза. Ами да, различни държави, различни обичаи, различни резултати...